В началото на 2026 г. Националната агенция за приходите публикува становище по прилагането на осигурителното законодателство. Документът не въвежда нови проценти или нови фондове и именно затова лесно може да бъде подценен. Истината е, че той очертава рамката, в която бизнесът и самоосигуряващите се ще работят през една особена година – година без приет държавен бюджет и с вече въведено евро.
Причината за това „междинно“ законодателство е добре позната. Към 1 януари 2026 г. законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на НЗОК все още не са приети. Затова се прилага специалният Закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2026 г., който временно „замразява“ правилата от 2025 г. Но това замразяване е само на пръв поглед.
На практика всички познати осигурителни параметри продължават да действат, но вече в условията на нова валута. Минималните и максималните осигурителни доходи, определени за 2025 г. в левове, се превалутират в евро и се закръгляват по правилата на Закона за въвеждане на еврото. Това не е формална операция – получените стойности се превръщат в твърди граници, под и над които осигуряване не е допустимо.
Промяната се усеща най-ясно при минималната работна заплата. От 1 януари 2026 г. тя вече е фиксирана в евро – 620,20 евро. Това автоматично се отразява върху осигуровките на всички работници и служители. Законът не оставя място за тълкуване: дори при частично отработено време или неизплатени възнаграждения, осигурителните вноски се дължат върху брутно възнаграждение не по-ниско от минималната заплата за страната, освен в изрично предвидените изключения.
За самоосигуряващите се лица становището на НАП също внася важна яснота. Минималният месечен осигурителен доход за 2026 г. остава на нивото от 2025 г., но вече в превалутиран размер – 550,66 евро. Именно върху тази сума се изчисляват не само социалните, но и здравноосигурителните вноски. Минималната здравна вноска за този кръг лица не може да бъде по-ниска от 22,03 евро месечно, като същата база се използва и при неплатен отпуск, болнични, майчинство или възстановяване на здравноосигурителни права.
Важно е да се подчертае и какво не се променя. Процентът на здравната вноска остава 8%, без промяна спрямо предходната година. Запазват се и размерите и разпределението на осигурителните вноски във фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“, както и в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Продължава и практиката да не се внасят вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
На пръв поглед това изглежда като добра новина – няма изненади, няма нови тежести. Но именно тук се крие и основният риск. В година на преход към евро и временно бюджетно законодателство грешките рядко идват от самите правила, а от тяхното неправилно прилагане. Превалутирането, закръгляването и спазването на минималните прагове не са счетоводна формалност, а зона с повишено внимание за проверки и санкции.
Становището на НАП напомня и за няколко по-тихи, но важни теми – възможността за промяна на осигуряването между универсален пенсионен фонд и фонд „Пенсии“ на ДОО за определени лица, както и сроковете за подаване на годишните декларации и внасяне на окончателните осигурителни вноски за 2025 г. Детайли, които лесно се пропускат, но често водят до реални финансови последици.
В крайна сметка документът на НАП не носи нови правила, но ясно показва нещо друго: 2026 г. няма да е „спокойна“ година по подразбиране. Тя ще бъде година, в която познатото законодателство се прилага в нов контекст, а това винаги изисква повече внимание, повече тълкуване и по-малко автоматизъм.