- 12/04/2023
- Posted by: Consendo
- Categories:
Можете да прочете подкаста тук:
В еп. 19 от втория сезон на подкаста „Парите на предприемачите“, гост на Димка Кънчева е Христо Атанасов, предприемач и икономист, собственик на компанията Qnectd .
Димка Кънчева:
Здравейте! Вие слушате 19 епизод от втория сезон на подкаста „Парите на предприемачите“. Аудио подкаст на консултантска компания Consendo, в който разговаряме по интересни и актуални теми по пътя на успеха на един бизнес. Аз съм Димка Кънчева и в този епизод отново ще се срещнем с Христо Атанасов, за да си говорим повече за социалната кампания- “Знаеш ли какво дишаш?”. Христо няма да те представям отново. Нашите слушатели могат да чуят подробно за теб в предишния 18-ти епизод. Сега бързам да насоча вниманието ни върху социалната кампания. Защо реши да включиш в стратегията си за развитие на бизнеса социално отговорна кауза? Ти сподели в предишния епизод, че се занимаваш с маркетинг, така че на мен ми е много интересно да разбера как така реши да включиш и социално отговорна кауза.
Христо Атанасов:
Да, това е интересно мога да разкажа в началото, малко предистория. В предишния епизод разказах за технологията, всъщност две компании, с които ние работим и сме представители за Европа, включително вносители на техните устройства, които са за измерване на качеството на въздуха. Една от тях миналото лято изпрати бюлетин и се похвалили, че са инсталирали 47 хиляди сензора в Квебек, Канада. Съответно логично с инвестиция от бюджета на областта. И нашата първа реакция беше, че това в България не може да стане. Държавата и общината няма да дадат пари, освен ако няма от какво да се вземе пари. Тоест класическата хейтърска, мрънкаща реакция беше първоначалната. Следващият вариант, ние по принцип не сме хора, които обичаме да мрънкаме, а по-скоро сме хора, които обичаме да правим някои неща и да ги случваме. Или мрънкаш или случваш нещата.
Няма вариант някой да ти случи някакви неща, даже за мен има значение държавата до много голяма степен, ама всъщност държавата и хората. И всъщност в по-развитите държави много от хората са направили така, че за всички да е по-добре и това има значение. Така че всъщност ние, минавайки през първата реакция по навик и с български манталитет, с това да изхейтиме съсипаха я тая държава. Ние решихме да помислим какво можем да направим това да се случи. Започнахме да мислим, да говорим с нашите партньори. Една от компаниите ни подкрепи и поеха част от бюджета. Говорихме с училища и първо направихме едно дарение на три училища и една детска градина, а междувременно започнахме и работа с една пиар компания – 3CON.
Така започнахме да работим с 3CON. Ние се познаваме от много време с тях. Мислейки заедно какво можем да направим по въпроса. Решихме окей, ние и без това сме решили да го направим, за да го покажем. Нека да го организираме също, защото не можем да дарим на всички. Тоест вариант е да създадем информираност по темата и вече да търсим различните варианти за финансиране на кампанията, защото някои училища може да решат да отделят бюджети. Други училища могат да решат да събират пари от родителите или училищно настоятелство. Да направят някоя кампания да съберат пари между родителите и да си сложат такива датчици с цел да следят качеството на въздуха в класните стаи. Другото, което е, че всъщност хората не го разбират, тук съдя и впрочем моя опит. В началото даже не разбирах защо, всички компании, които произвеждат такива устройства, имат и устройства за качество на въздуха предимно.
И основните параметри, които се мерят са температура, влажност и въглероден диоксид. И особено това с въглеродния диоксид, не го разбрах за какво им е на хората. Проучих и разбрах, че всъщност причините всички да имат такова нещо. Основната причина е пандемията с короната и регулациите в Германия и някои от западните държави покрай короната. Но всъщност каква е основната идея? Наличността на въглероден диоксид в затворено помещение, високите наличности обикновено идват от това, че ние дишаме и издишаме. Когато дишаме, използваме кислорода, издишваме въглероден диоксид. Тоест високите нива на въглероден диоксид означават, че въздухът в помещението е застоял. Когато въздуха е застоял, едното нещо, което се случва е, че ние ставаме заспали, разфокусирани, няма кислород, който да дишаме. Това е единият ефект от високите нива на въглероден диоксид. Когато е застоял въздуха предполага развитие на всякакви видове вируси и те просто стоят в помещението. То е затворено помещение, въздуха е един, не се сменя, не се проветрява, съответно се разпространяват вирусите.
Това важи за абсолютно всички вируси, не само за короната. Още няколко западни държави са въвели регулации във всички публични помещения. То и тука се говореше за проветряване, нали? За да е по чист въздухът, също така да не са едни и същи бацилите, ами въздуха да се обновява. Но всъщност там са го решили направо с регулация. Затова всички трябва да имат такива датчици и от там логично пазара създава търсене. Всички компании почват да произвеждат такива датчици. Просто има пазар, всеки през неговите контакти, през неговите канали е имал на кого да продаде. Всъщност, покрай това се появяват, някои вече доста по-напреднали датчици, ние например имаме един, който измерва много други показатели, а не само температура, влажност и въглероден диоксид.
Има екран, който е с електронно мастило, за да може отново да работи устройството. Съответно инсталацията е супер лесна, свързва се безжично, работи с батерия, слагаш го на стената и то просто работи там.
Димка Кънчева:
Kак могат да се свържат с вас училища, детски градини, компании? Има ли сайт за тази инициатива?
Христо Атанасов:
Да, имаме сайт – kakvodishash.org или могат да потърсят в гугъл – „Знаеш ли какво дишаш?“.
Създадохме сайт, създадохме кампанията. Започнахме да правим събития всеки месец в различни градове, в които се срещаме с представители от училищата, по възможност от институциите. Вече си партнираме например с инспектората към МОН. Очакваме скоро и потвърждението му за партньорство с Община Пловдив, където ще е следващото събитие. И така, опитваме се да работим на всички нива, за да създадем информираност. Какво значение има качество на въздуха, когато мерим и след това? Това е първото нещо, което трябва да знаем, че има проблем и да го измерим и после да работим с него, иначе слагаме едни датчици и после никой не прави нищо с тях. Просто няма файда, нали? И това е един процес, не само да сложим датчици, ами да образоваме хората, да създадем разбирането защо е важно, какво правим, защо го правим, как го правим, да научим учителите да проветряват.
Интересното е, че се получава един вторичен ефект, учителите обясняват на учениците за появата на устройството в стаята. Какво е това, защо го има? Те също разбират, започват сами да се сещат, чакай да отворим да проветрим. Става един интересен процес, който включва образованието.
Димка Кънчева:
Искам да те попитам, как се отразява на бизнеса, когато направи такава социална кампания в маркетинговата си стратегия. Ти като човек от маркетинга, какви ползи носи това за бизнеса?
Христо Атанасов:
Много зависи какво и как се направи, но аз мога да кажа, тъй като qnectd е сравнително млада компания, ние работим в тази сфера от около 2 години. Ние в началото стартирахме основно с продажби онлайн в целия свят и в момента сме повече фокусирани върху това да правим самите цялостни решения. За нас това води до познаваемост, контакти и хората ни виждат какво правим. Разбират какво правим, защо го правим. Защото, когато правим социално отговорна компания, това ни отваря вратите си, да говорим с институции, с общини, с училищата, но съвсем по различен начин. Някои хора като социално отговорна компания разбират тук да хвърлим 20 стотинки на някой, образно казано, да направя нещо, да се случва. Лично за мен като маркетолог това не би работило. За някои хора смятат, че работи.
Някои просто имат социално отговорни бюджети, примерно международни компании, които трябва да отчетат дейност. Ще използвам вас като платформа да привлека такива. Все още такива партньори нямаме, но така е разработена кампания, че ако някоя друга компания иска да се включи и е нужно да финансира няколко училища, това ще работи за всички. Давам пример Филипс преди две години са направили нещо подобно в Румъния. Сложили са станции за качество на въздуха в 20 училища в Румъния. Направили са си пиара, и след това всичко замира. Всъщност ние така построихме кампанията с информационните събития, с образователния елемент и го развиваме като дългосрочна кампания точно с идеята, че може да включват повече партньори.
И например, ако една голяма компания се включи, тя ще си получи същия такъв моментен ефект, защото се е включила, станала е спонсор на кампанията. Пряк ефект обаче, понеже заедно развиваме кампаниите, те стават партньор на кампанията. Следващата компания, която се включат, отново ще имат пиар около нея и ще се върнем към старата компания. Всички заедно ще растем, което според мен е правилния начин, защото всъщност всички заедно, можем да направим тази кампания много по-голяма, отколкото ако всеки си направи подобна сам. Всеки ще направи каквото може, ние сме направили три училища. Някоя доста по-голяма компания ще направи 5,10 или 30 училища. Обаче ефектът ще еднократен.
Далеч съм от мисълта, че тази кампания никога няма да има край, но за момента я планираме като дългосрочна кампания, която по-скоро ще расте, ще еволюира и ще става все повече и повече. В момента работим, включително и за замърсяването на въздуха. Имаме партньори, които се интересуват повече от екология и казаха добре, дайте да помислим за това навън какво става. Съответно ние ъпгрейднахме. Вече не си говорим само за екология, защото имаме вече и станции, които мерят въздуха навън. Идеята ни е, че в бъдеще, ако имаме супер много училища, които мерят въздуха на външно ниво, има доста добри данни, които в момента няма. В момента има много данни за прахови частици от едни доста простички сензори, такъв тип домашни и евтини.
Тук можем да имаме данни от професионални устройства за повече замърсители. Същевременно с доста голяма резолюция локално в училищата. Докато примерно едни референтни станции, които са безобразно скъпи, струват стотици хиляди евро, които столична община има, но те са много малко, защото са много скъпи и не може да има на всяка улица. Докато от нашите все пак са полупрофесионални, доста по-нисък клас са от тези, които са над 500 хиляди евро, но са по-висок клас от най-простите домашни устройства. Ако програмата е на всяко училище ние ще имаме много детайлна картина за замърсяването на въздуха, примерно София, или във всички градове в страната. От друга страна, имайки локалните данни на училището, плюс качеството на въздуха вътре, ще можем вече да впрегнем изкуствен интелект, за който си говорихме предишния епизод. Да направи корелацията и да ни каже какво се случва, като резултат навън, какво се случва и вътре. Кога е най-добре децата да излязат навън, на разходка, кога е по-добре да стоим вътре, кога по-добре да проветрим.
Започва да има много сериозни данни. Когато ги съберем, ще можем да работим с тях и да вадим препоръки. Това е нещо, което няма да стане от днес за утре. Това са много устройства, много данни, много работа, която има да се свърши и наистина разчитам на това в един момент да се включат повече големи компании, които биха подкрепили кампанията. Същевременно в един момент ще имаме карта на въздуха и едно от нещата, което сме планирали, когато някой влезе на тази карта да види в неговия квартал в момента замърсяването, ще види и от кого е спонсорирана тази станция.
Димка Кънчева:
Ще може да си избереш в кой квартал да живееш на база замърсяването на въздуха.
Христо Атанасов:
Точно така. Може да дадем и данните на местния кмет, който е на района, да речем като Столична община, да работи с локалните замърсители, а не да се мъчим да правим еднакви кардинални проблеми, които ще имат резултат най-рано след 20 години. Защото не можем да сменим всички коли с електрически утре. Дори да забраним возенето в центъра на София, няма да има промяна. Аз примерно се закачам с една от програмите, които бавно се спускат от Европейския съюз. Те са супер и са важно да са стратегически за след 50 години, но ние имаме нужда, защото проблемите са реални тук и сега. Има нужда да работим на локално ниво. Отново същата логика, когато повече хора решат проблема на локално ниво, то ще се реши на по-голямо ниво. Защото ако всеки квартал на София реши един малък локален проблем и се оправи с 10 % примерно качество на въздуха, това ще оправи и с 10 % в цяла София.
Димка Кънчева:
Много ти благодаря, Христо! Приветствам компании, които си нямат своя социална кауза, могат да се свържат с вас и да участват заедно в постигането на тази хубава цел. Благодаря ти още веднъж!